Ксанти

Ксанти е един от малкото гръцки градове, в които човек може да открие различни страници от историята, просто разхождайки се по улиците му. Неокласически къщи, тютюневи складове и обществени сгради съжителстват в град, който се развил между планинския масив на Родопите и плодородната равнина, простираща се до езерото Вистонида. Обликът на града се оформил до голяма степен през XIX век, когато Ксанти преживял силно икономическо развитие благодарение на отглеждането и търговията с прочутия ароматен тютюн „басма“. Тютюнът от Ксанти се извозвал от пристанищата Порто Лагос и Кавала към пазарите в Европа и на Изток, свързвайки града с международни търговски мрежи. За да разберем колко важна била ролята на тютюна за развитието на града, достатъчно е да знаем, че до 1912 г. в Ксанти били регистрирани 125 тютюневи склада. Днес именно тези складове ни напомнят за връзката на града с тютюна. Повечето от тях носят видими следи от изоставяне и разрушаване, но въпреки това продължават да придават особен облик на града. Заедно с добре запазените неокласически сгради в Стария град те ни напомнят за икономическия просперитет, на който Ксанти се радвал до началото на XX век. Богатството, създадено през този период, не се виждало само в тютюневите складове и внушителните къщи на търговците. То се отразило и в общественополезните институции и в новите обществени пространства, които се появили в града. Днес Ксанти до голяма степен запазва този уникален исторически облик. Той е един от най-добре запазените комплекси от традиционна архитектура в Северна Гърция и вероятно ще ти напомни малко за Пловдив.

Градовете не се развиват, защото са „предопределени“ да се превърнат в големи градски центрове. Тяхната история се оформя от фактори, които постоянно се променят: търговските пътища се променят, новите транспортни средства създават различни мрежи за комуникация, търсенето на определени продукти се увеличава или намалява, а административни решения, геополитически промени или дори природни бедствия могат да променят съществуващото равновесие. Вече видяхме подобен пример при Александруполис. И в случая с Ксанти можем да открием различни фактори, които допринесли за превръщането му във важен градски център. Виж по-долу кратко представяне, което обяснява малко по-подробно как Ксанти се превърнал във важен градски център.

Научи историята на Ксанти чрез три района

За да разберем по-добре развитието на Ксанти, ще се спрем на три основни района: Стария град, който бил първоначалното ядро на града; района на днешния Централен площад, където постепенно се оформил административният и търговският център на града; и накрая района на тютюневите складове, който се свързва с развитието на тютюневата икономика и индустриалния облик на Ксанти.

Старият град ...

Както вече беше споменато, разрушителните земетресения от 1829 г. са едно от най-важните събития, повлияли върху градския облик на Ксанти. Земетресенията причинили големи разрушения, като значителна част от сградите била унищожена, което довело до мащабно възстановяване и ново строителство. До този момент основната жилищна част на града се намирала в района, който днес познаваме като Стария град.

Старият град, в облика, който е запазил до днес, до голяма степен е резултат от периода на възстановяване, започнал след 1830 г. За възстановяването на града били поканени строители от Западна Македония и Епир, които се заели с изграждането на нови жилища, църкви и обществени сгради. Това обаче не означава, че възстановяването довело до създаването на напълно ново селище, а по-скоро до възстановяване и преустройство на вече съществуващия град.

 

Старият град се развива в северната част на днешна Ксанти и има амфитеатрално разположение по склоновете в подножието на планината. Обликът му не се основава на строг градоустройствен план, а е резултат от нуждите на жителите и от приспособяването към естествения релеф на района. Кварталите са с различни размери, а сградите понякога са разположени плътно една до друга по протежение на улицата, а друг път са съчетани с дворове, оградени с високи зидове. Същата особеност се вижда и в уличната мрежа на Стария град. Улиците не следват праволинейна линия, а са с различна ширина, завои и чести промени в посоката. Много рядко позволяват да се вижда целият им край. Този облик е резултат от постепенното развитие на селището, при което пространството се оформяло според използването му и ежедневния живот на жителите. Разходката из Стария град постепенно разкрива пространството пред посетителя, тъй като улиците рядко позволяват непрекъсната видимост до самия си край.

 

Повечето сгради са едноетажни или двуетажни, а по-рядко се срещат и триетажни. В края на XIX и началото на XX век, когато икономическото развитие на Ксанти се засилва главно благодарение на търговията и тютюневата дейност, започват да се появяват по-големи градски къщи. Тези жилища имат мазе или повдигнат приземен етаж и повече етажи, което ги отличава от по-простите къщи в селището и показва икономическия възход на новата градска прослойка.

0724

Архитектурният облик на Стария град се оформил под влиянието на различни архитектурни традиции. В сградите се съчетават елементи от традиционната архитектура на Северна Гърция с неокласически и еклектични форми, които отразяват връзките на Ксанти с по-широкия балкански и европейски свят. Особено важна била връзката на града с Пловдив, където работели редица търговци на тютюн от Ксанти и чрез тях в града навлизали нови архитектурни модели. Характерни примери от този период са някои от известните къщи на заможни семейства в града, отличаващи се с ясно изразени еклектични елементи.

Характерен пример е къщата на Хасирцоглу. Сградата била построена през 1890-те години от Менандър Хасирцоглу. М. Хасирцоглу се занимавал с търговия на тютюн и бил високопоставен служител на Османската държава. Той бил член на градското настоятелство, църковен настоятел и консул на Австро-Унгария в Ксанти. Австро-унгарското консулство, едно от четирите консулства, съществували в града, се помещавало в неговия дом. Става дума за внушителна двуетажна къща, която има двор в задната си част.

Куюмджиевата къща....

Към същата категория спада и къщата на Исак Даниел, една от характерните сгради, свързани с развитието на градската среда на Ксанти. Сградата била построена около 1890-те години от Исак Даниел, който първоначално работел като фармацевт, а по-късно се занимавал с търговия на тютюн, бил банкер и застраховател. Историята на сградата продължила и след смъртта на Даниел. Част от къщата преминала във владение на семейство Хадзидакис, а Мано Хадзидакис прекарал там част от детството си. По-късно сградата преминала в ръцете на гръцката държава и била използвана за различни цели, включително за помещения на държавни служби през междувоенния период. По време на българската окупация тя била административно седалище на българските власти, а след войната била използвана от гръцката армия и останала известна като „Фрурархио“ (гарнизонно командване). Нека обаче направим малко отклонение и да кажем няколко думи за това кой е бил Мано Хадзидакис.

Μάνος Χατζηδάκις ...

manos hatzidakis photo 39632

Мано Хадзидакис (1925–1994) е един от най-значимите гръцки композитори, поети, автори на песни, диригенти и пианисти. Роден е в Ксанти — „запазеният стар град, а не другият, ужасният, построен по-късно от преселници от вътрешността“, както сам казвал. Родителите му обаче произхождали от Крит и Одрин. Семейството му живеело в Ксанти, тъй като баща му работел като юридически съветник на тютюневи компании в района. Музикалното му обучение започнало още когато Хадзидакис бил на четири години.

През 1960 г. той получава наградата „Оскар“ за „Най-добра оригинална песен“ за песента си „Децата на Пирея“ от филма „Никога в неделя“. Самият той обаче не присъства на церемонията, за да получи наградата. По-късно песента е включена сред десетте най-продавани песни на XX век. През 1966 г. Мано Хадзидакис заминава за САЩ, където заедно с Жул Дасен и Мелина Меркури поставя на Бродуей театралната адаптация на „Никога в неделя“ под заглавието „Illya Darling“. В Америка остава до 1972 г.

Освен частните жилища, Старият град бил и мястото, където се организирали общественият, религиозният и образователният живот на общностите в Ксанти. Характерен пример е районът около площад „Митрополия“, който функционирал като център на християнската общност и събирал сгради с религиозни, административни и образователни функции. На площада се извисява църквата „Св. Йоан Кръстител“, която била възстановена през 1839 г. след разрушенията, причинени от земетресенията през 1829 г. До нея се намира Митрополитската резиденция — двуетажна неокласическа сграда от 1897 г., в която се помещавали митрополитът и канцелариите на Светата митрополия на Ксанти. Изграждането ѝ било свързано с финансовия принос на местната общност и особено на търговците и работниците в тютюневия сектор, което показва значението, което тютюневата икономика вече имала за града. В същия район се намират и важни образователни сгради. Училището „Матциниос“, днешното Първо основно училище, било построено през 1863 г. с дарение от търговеца Михаил Метаксас Матцинис, а няколко години по-късно, през 1881 г., било построено и училището „Сталиос“ с дарение от търговеца на тютюн Панагиотис Сталиос. В района се намирало и гръцкото консулство по време на османското управление — сграда, която едновременно с това била използвана и като жилище на свещеника на църквата „Св. Йоан Кръстител“. Виж видеото и снимките по-долу с подробните описания на някои от тези сгради.

Митрополитската резиденция ...

cp.cpmac1.229
0724 (2)

Митрополитската резиденция се намира между училището „Матциниос“ и църквата „Св. Йоан Кръстител“.

Друга сграда, която заслужава внимание и се намира на централно място в Стария град, е сградата, построена за клуб на гръцката православна общност. Тя била построена в началото на XX век и финансирана чрез дарения от членовете на гръцката православна общност. Смята се, че голямо дарение за изграждането ѝ направил и търговецът на тютюн Михаил Матцинис. След включването на града в гръцката държава сградата станала собственост на гръцката държава, а по-късно преминала във владение на община Ксанти. До 1937 г. в нея се помещавал Търговският клуб, а до 1955 г. — Военният клуб. Сградата е построена в неокласически стил и представлява характерен пример за обществена сграда на общността от последните години на османския период.

 

Площад „Демокрация“...

Ако Старият град бил първоначалното жилищно ядро на Ксанти, районът на днешния Централен площад постепенно се превърнал в административния, търговския и икономическия център на града. От средата на XIX век и особено след преместването на седалището на каза̀та от Генисея в Ксанти районът започнал да привлича държавни служби, търговски обекти и административни функции, като постепенно се оформил нов градски център, който щял да определи по-нататъшното развитие на града. На мястото на днешния площад се намирал кюлие (külliye) — административният, икономическият и религиозният комплекс на османската каза̀. Комплексът включвал джамията „Пазар Йери Джамиси“, монументален фонтан с място за измиване на краката, както и помощни помещения, които обслужвали ежедневните му функции. Пред джамията имало и кафене, част от приходите от което била предназначена за поддръжката на комплекса. На същото място се издигала и Часовниковата кула, която е един от най-значимите паметници от късния османски период в Ксанти. Тя се намира от северозападната страна на площад „Демокрация“, до сградата на общината. Повечето историци и изследователи приемат, че кулата датира от 1858–1859 г. Според надписа на паметника, който днес не е запазен, негов ктитор бил Хаджи Емин Ага. Кулата има квадратен план и форма на четириъгълна призма с обща височина около 25 метра. От всяка страна има циферблат, който показва часа, а в горната част се намира камбана, свързана с часовниковия механизъм. Около кюлието постепенно се развили откритите пазари, известни като пазарища, които събрали значителна част от търговската дейност на Ксанти.

Районът на тютюневите складове ...

Напускайки района на днешния Централен площад и насочвайки се на юг, стигаме до района на тютюневите складове. Градоустройственият облик на района се различава значително от този на Стария град. Докато старото селище се развивало постепенно и без единен план, тук бил приложен организиран градоустройствен план в съответствие с новите османски градоустройствени правила от 1882 г. Така били създадени големи квартали и широки улици, които позволявали изграждането на големите промишлени сгради, необходими за развитието на тютюневата икономика.

Днес районът на тютюневите складове е един от най-характерните исторически квартали на града. Макар че много от сградите са получили ново предназначение или остават неизползвани, те продължават да напомнят за периода, когато тютюнът оформял икономиката, архитектурата, обществото и в крайна сметка самата идентичност на Ксанти.

cp.cpmac1.225

До края на XIX век обликът на района бил различен. Многобройните потоци, които го пресичали, преди да се влеят в река Косинтос, често причинявали наводнения и правели района труден за обитаване. Същите условия обаче се оказали особено благоприятни за съхранението и обработката на тютюна, тъй като естествената влажност помагала за запазването на качеството на продукта.

Същевременно районът се намирал по протежение на основните търговски пътища, водещи към Порто Лагос и Кавала, а от 1891 г. бил обслужван и от железопътната гара на Ксанти, което значително улеснило превоза на стоките.

За да стигне тютюнът до складовете обаче, първо трябвало да бъде прибран. Тютюневите листа се събирали постепенно през лятото, връзвали се на нанизи и се окачвали на сенчести места, за да изсъхнат по естествен път. След това се сортирали според качеството, размера и цвета, подреждали се на бали и оставали в складовете на производителите, докато бъдат транспортирани за продажба.

Следващият етап се извършвал в тютюневите складове на Ксанти.

03.5.051.01
03.5.051.09

Там тютюнът преминавал през постоянни проверки и ново сортиране, така че всяка бала да съдържа листа с еднакви характеристики. Работниците, които се занимавали с пренасянето и подреждането, отговаряли за преместването и съхранението на балите, а в големите помещения на горните етажи работниците и работничките в тютюневата промишленост отделяли листата, сортирали ги според качеството и ги подготвяли за опаковане и износ.

Всички дейности се извършвали под ръководството на майстора, който отговарял за организацията на производството и работниците. След приключване на обработката тютюнът се балирал и вече бил готов да бъде транспортиран до пристанищата Порто Лагос и Кавала, откъдето се изнасял за международните пазари.

Докато първите тютюневи складове, построени в Ксанти след 1860 г., били сравнително малки и обикновено едноетажни, през периода на икономическия растеж (1890–1925 г.) били изградени много по-големи складови комплекси. По същото време обаче Османската империя била изправена пред сериозна икономическа криза и нарастващ държавен дълг. Продължителните военни конфликти и увеличаващите се нужди на държавата довели до значително задлъжняване към европейските сили. Неспособността за погасяване на дълговете накарала кредиторите да търсят начини за пряк контрол върху приходите от определени данъци и производствени дейности. През 1883 г. била създадена „Компанията на заинтересованите акционери за монопола върху тютюна в Османската империя“ (Société de la Régie co-intéressée des tabacs de l’Empire Ottoman), чиито основатели били банки с френски, английски, германски и австрийски интереси. Съгласно условията на договора Régie била задължена да разполага със складове в най-важните центрове за производство на тютюн в Османската империя. Тези нови сгради се превърнали в първите мащабни промишлени комплекси в най-важните османски тютюневи градове, сред които и Ксанти. Тук дейността на Régie намерила израз в изграждането на големия складов комплекс „П“ в края на 1880-те години. Сградата била с обща площ около 5 600 кв. м и представлява характерен пример за индустриалното развитие, което градът преживял през този период.

Включването на Ксанти в гръцката държава през 1920 г. създало нови условия за търговията с ориенталски тютюн. Районът вече концентрирал голяма част от световното производство на тютюн, което привлякло още повече чуждестранни тютюневи компании. Много от тях избрали да развиват дейността си директно в Ксанти, за да контролират сами изкупуването, обработката и износа на продукта. В този контекст се установила и Glenn Tobacco Company, която, за разлика от много други компании, наели или закупили вече съществуващи тютюневи складове, решила да инвестира в изграждането на нов комплекс. Тютюневият склад „Glenn“ бил построен през 1925–1926 г. и бил един от малкото нови промишлени комплекси, изградени в Ксанти след включването на града в Гърция. Намира се до тютюневия склад „П“ и е известен като тютюневия склад „Г“. Почти век по-късно, през 2022 г., тютюневият склад бил унищожен от голям пожар. Виж следващото видео, за да видиш какво е останало от него и че наистина има формата на буквата „Г“.

Download QRPrint QR