Созопол

Историците смятат, че първите обитатели на района около днешна Созопол се появяват преди около 6 000 години. По това време нивото на Черно море е било с около 8–10 метра по-ниско, поради което бреговата линия е изглеждала много различно от днешната. Полуостровът на Созопол тогава не е бил свързан със сушата, а е представлявал остров. Провлакът, който днес свързва стария град с континента, се е оформил след V век пр. Хр., когато жителите изграждат каменен път, задържащ пясъка от двете му страни. По подобен начин и островчетата Свети Иван и Свети Петър, които се намират непосредствено до Созопол, вероятно някога са представлявали едно цяло. Най-ранното известно селище в района на Созопол е праисторическо селище в залива на пристанището, датирано между IV и II хилядолетие пр. Хр., което вероятно е било селище, изградено върху дървени колове във водата. Археологическите проучвания по хълмовете около Созопол и на полуострова на днешния стар град показват, че в средата на II хилядолетие пр. Хр. районът е бил населен от групи с характеристики на тракийското население. През 611 г. пр. Хр., според античните източници, преселници от Милет и Фокея основават на полуострова на днешен Созопол нов град-държава, наречен Аполония. Основаването на колония се извършвало по строги правила и изисквало одобрението на Пития в Делфи. Едно от правилата било преселниците да произхождат от един и същ град и да наброяват между 800 и 3 000 души. В случая с Аполония изглежда са се заселили около 800–1 000 колонисти.

Като се има предвид броят на колонистите в сравнение с многобройното и добре въоръжено тракийско население в района, е много вероятно тяхното заселване да е станало със съгласието на траките. С течение на времето тези отношения водят до тясно сътрудничество и вероятно до включването на тракийското население в живота на града. Аполония се развива като силен град и, за разлика от други колонии, в продължение на около 600 години не влиза в сериозни конфликти с траките. Това вероятно се дължи на предпазливата политика на нейните управници, които успяват да поддържат мирни отношения със съседните населения. През VI–V век пр. Хр. градът се развива икономически, като основните дейности са риболовът, добивът на мед и търговията с близките райони. Още през V век пр. Хр. Аполония започва да сече свои монети от сребро и мед, върху които като емблема е изобразена котва. По същото време, в началото на V век пр. Хр., търговският обмен значително се увеличава и Аполония, със своето естествено защитено пристанище, се превръща във важен търговски център. Градът изнася основно сол и риба и внася стоки от гръцкия вътрешен регион.

През византийската епоха, с утвърждаването на християнството, градът е преименуван на Созопол — „град на спасението“. През Средновековието той се превръща във важен византийски, а по-късно и български център, като многократно преминава под византийска и българска власт през VII–XIV век. През 1453 г. Созопол е включен в Османската империя. По време на османската власт градът запазва значението си като важно пристанище и е населен предимно с християнско население. Както и при останалите градове по западното Черноморие, сведенията за първите векове на османската власт са ограничени. Знаем обаче, че през 1620-те години Созопол и околностите му претърпяват значителни разрушения вследствие на пиратски нападения, извършвани най-вече от казаците, които по това време контролират части от североизточното крайбрежие на Черно море, в района на днешна Източна Украйна.

Созопол се намира на южното Черноморие, на около 35 км южно от Бургас. Градът е разделен на Стар и Нов град, а между тях се намират морската зона и крайбрежният парк. Историческият му център е разположен върху малкия полуостров Скамни, който виждате отбелязан в червено на картата. На практика става дума за много малък исторически ядро. Това е изключително компактен градски простор, който може да бъде прекосен пеша за около двадесет минути от единия до другия край по права линия. Реалното преживяване при разходка обаче е много по-бавно, тъй като тесните калдъръмени улички, малките проходи между къщите, каменните стъпала, водещи към морето, и непрекъснатите гледки към хоризонта създават усещане за почти лабиринтно пространство. На границата на града се намира Централният плаж, а по на юг постепенно се развива по-новата градска зона на Созопол. Това ще бъде и нашата граница в разказа.

При входа в Стария град на Созопол се намира и първият археологически обект, който ще привлече вниманието ви — укрепленията на древна Аполония, които потвърждават многовековното стратегическо значение на полуострова по западното Черноморие. През V и VI век Созопол е укрепен със сложна система от крепостни стени, кули и външни укрепления, предназначени както да защитават града от варварски нападения, така и да контролират морските пътища към Константинопол. Днес значителни части от тези укрепления са запазени в южния и югоизточния край на полуострова, а при входа на Стария град са разкрити впечатляващи останки от основната отбранителна линия на древна Аполония. На някои места стените достигат до 12,5 метра височина, което превръща укрепителния комплекс в един от най-добре запазените в днешна България. Археологическият комплекс, проучван систематично между 2008 и 2013 г., представлява многослоен обект, в който са запазени последователни етапи от историята на града — от VII век пр. Хр. до XVII век. В западната му част е запазена късноантичната крепостна стена, а пред нея в края на VI век е изградена втора външна отбранителна стена, т.нар. протейхизма, която обхващала целия полуостров. Главната порта на града, фланкирана от две полукръгли кули, е запазена и до днес и свидетелства за последователните промени в градското пространство, тъй като проходът към града е бил преизграждан три пъти през вековете.

Днешният Созопол все още запазва облика на стария крайморски град, но много от картините на ежедневния живот, които са характеризирали мястото, вече са изчезнали. Не винаги разполагаме със снимки или документи за живота на неговите жители през XIX и началото на XX век, но разполагаме със спомените на хора, родени и израснали тук, които са запазили разкази за своите преживявания, кварталите, професиите и ритъма на града. Чрез съвременни кадри от Созопол се прави опит за възстановяване на тези пейзажи на паметта, като в днешните улици, къщи и пристанището се търсят следите на един град, който се е променил, без никога напълно да изгуби своя облик. Историческият Созопол се развива върху малкия скалист полуостров на Стария град — гъсто населен район, заобиколен от морето, в който почти никога не е имало свободни парцели или големи дворове.

Ежедневието се развивало по тесните калдъръмени улички, сред къщи, които почти се допирали една до друга. За разлика от тях, районите извън стария полуостров предлагали повече пространство и по-ниско застрояване. Там през различни периоди се заселвали семейства бежанци от Източна Тракия и егейското крайбрежие, създавайки нови квартали близо до морето.

Традиционното жилище в Созопол било пряко свързано с начина на живот на неговите жители. Повечето къщи били двуетажни, дървени или смесена конструкция от камък и дърво, следвайки характерната архитектура на българското възраждане и на крайморските селища през XIX век. На приземния етаж се съхранявали бъчви, инструменти, рибарски мрежи, храна, а често там се държало и магарето на семейството или дори малката лодка през зимните месеци. Горният етаж бил основното жилищно пространство, организирано около централна стая, в която се събирало семейството. Преди появата на автомобилите магаретата били неразделна част от живота в Созопол. Те се използвали за пренасяне на вода, храна, грозде и стоки, както и за пътувания до съседните села. Много семейства имали лозя и малки земеделски площи извън града и тези животни били незаменими в ежедневната работа. Икономиката на района до голяма степен се основавала и на размяната на продукти. Жителите разменяли риба срещу брашно, олио, мед, сирене и други земеделски продукти, поддържайки тесни връзки с вътрешността на страната. След Втората световна война, когато автомобилите постепенно започнали да заменят животните като средство за транспорт, се променил и целият ритъм на ежедневието.

Къщите често излизали над улицата с дървени конструкции и еркери, създавайки тесни проходи и силни светлосенки по малките улички на града. Фасадите били облицовани с дървени дъски, а прозорците се затваряли с дървени капаци, които предпазвали от вятъра и влагата от морето. Въпреки простотата на материалите, много от къщите имали богато украсени дърворезбени елементи, изписани тавани или декоративни мотиви, които свидетелствали за икономическия просперитет на някои семейства. Днес са запазени десетки жилищни сгради от XVIII и XIX век, които все още съхраняват облика на тази крайморска архитектура и дават представа за историческия облик на града.

Търговският и социалният център на града се намирал в Стария град, по протежение на главната калдъръмена улица. Там били съсредоточени пекарни, кафенета, малки хранителни магазини, работилници и кръчми, които създавали оживено обществено пространство, където жителите прекарвали голяма част от деня си.

По улиците били разположени маси и столове, а ароматите на прясно изпечен хляб, кафе, риба и вино се смесвали със звуците на пазара. Пекарните всекидневно приготвяли хляб, гевреци и баници, а улични търговци предлагали зеленчуци и продукти от околните села. Наред с тях работели малки работилници, фотографски ателиета, книжарници, аптеки и различни занаятчийски работилници.

Кафенетата и кръчмите били основни места за социален живот. Там рибарите разговаряли, поправяли мрежите си, играели табла и карти или прекарвали времето си след завръщането от морето. Градът имал дори кино още през първите десетилетия на XX век, което показва сравнително космополитния му характер. Макар че риболовът доминирал в икономиката на града, Созопол разполагал с голямо разнообразие от професии. Имало ковачи, калайджии, седлари, бояджии, шивачи, часовникари и занаятчии, които изработвали инструменти за земеделието и корабоплаването. Повечето от тях работели в малки семейни работилници в района на пазара или близо до пристанището. Градът функционирал като мрежа от взаимно свързани професии. Рибарите се нуждаели от мрежи, въжета, дърводелци и корабостроители; земеделците – от инструменти и транспортни средства; семействата – от дрехи, обувки, храна и различни услуги. Именно чрез това ежедневно взаимодействие се изграждала плътна социална мрежа, в която почти всички се познавали.

Животът на Созопол бил неразривно свързан с морето. В продължение на векове риболовът бил основната икономическа дейност на жителите, особено след постепенния упадък на търговското пристанище през XIX век. Рибарите от Созопол били смятани за едни от най-важните в Черно море, а риболовните им мрежи покривали големи разстояния по крайбрежието. Почти всяко семейство имало лодка и мрежи, а морето определяло годишния ритъм на града. Пристанището, кейовете и складовете били места на непрекъснато движение, изпълнени с миризмата на риба, сол и катран. В крайбрежната зона се сушели големи количества риба, а местната консервна промишленост преработвала значителна част от улова. Значението на риболова за Созопол било толкова голямо, че в началото на XX век в града било основано Практическо училище по риболов, едно от най-важните учебни заведения в българското морско и риболовно образование по това време. Със специален закон от 1924 г. било решено училището да бъде построено на остров Свети Кирик и Юлита, точно срещу стария полуостров. Сградата била проектирана в модерен архитектурен стил от архитект Стоян Николов и била свързана със Созопол чрез голям вълнолом, построен едновременно с пристанището през 1926–1927 г. Основният камък на училището бил положен тържествено в присъствието на цар Борис III. Училището официално започнало работа през 1930 г. и символизирало прехода от традиционните риболовни знания към по-организирана и техническа форма на обучение. По-късно комплексът бил използван за военни цели от българския флот, а днес сградата остава една от най-разпознаваемите забележителности на пристанището и на морската история на Созопол. Корабостроенето също било важен занаят. Местните майстори изработвали рибарски лодки и малки търговски кораби, продължавайки традиция, която свързвала Созопол с цялото западно Черноморие.

Download QRPrint QR