Кавала

Кавала е един от онези градове, които никога не се разкриват само по един начин. Която и историческа епоха да те привлича, винаги има следа, която да проследиш, и място, което да разгледаш. От древността на Филипи до средновековното и османското си минало градът се разгръща на последователни пластове памет. В Стария град и Акропола, по калдъръмените улички на Панагия, в Имaret и при внушителния акведукт историята не просто се разказва — тя се обитава.

А след това идва крайбрежната зона — място, което днес трудно разкрива миналото си. Там, където допреди няколко десетилетия се издигали огромни тютюневи складове и промишлени сгради, символи на град, известен като „Меката на тютюна“. Градски фронт, оформен от световното търсене, търговията и труда на хиляди хора.

Обикновено посетителят опознава Кавала хронологично: преминавайки през райони, които представят различни исторически епохи, сякаш преминава през различни пластове на времето. Тук обаче подходът е различен. Интересът ни е насочен към пространствената връзка между различните части на града и към начина, по който той се променил в края на XIX и началото на XX век. Избираме места, които осветяват по-новата история на Кавала — времето, когато градът се превърнал в един от най-важните центрове за износ на тютюн на Балканите. Това бил период на индустриализация и урбанизация, който оставил траен отпечатък върху самия облик на града — и именно върху този отпечатък ще се съсредоточим.

Но тъй като всеки разказ има нужда от отправна точка, и ние ще започнем от символа на града — Акропола.

На върха на Стария град се издига внушителната крепост, едно от най-разпознаваемите места в Кавала. Акрополът в днешния си вид бил изграден главно през първата четвърт на XV век, на мястото на византийския акропол на Христополис — по-стария град на Кавала, който бил разрушен през 1391 г. При изграждането на крепостта били използвани и останките от по-старото укрепление. Ролята ѝ била ясна: да контролира и защитава преминаването по Егнация — един от най-важните пътища в района. До средата на XIX век градът оставал ограничен в тази зона, в рамките на крепостните стени, които обхващали днешния полуостров Панагия. Това било затворено и трудно разширяващо се градско ядро, с тесни улици, множество задънени улици и ограничени възможности за развитие. Достъпът до града бил труден, тъй като пътната мрежа се състояла предимно от естествени пътеки, неподходящи за движение на каруци и за търговия.

Ако човек иска да види града отвисоко и да получи панорамна представа, която помага да се разберат неговият облик и развитие, това е идеалното място. Намираме се в сърцето на най-старата градска среда: на върха на полуостров Панагия, където в продължение на векове бил съсредоточен ежедневният живот. Днес, разхождайки се по калдъръмените улички на Стария град, сред малките къщи и затворените им дворове, човек сякаш попада в друга епоха. Когато стигне до върха на крепостта, все още може да различи функционалните помещения на укреплението: склада за боеприпаси и храна, караулното помещение, което служело за жилище на гарнизона или офицерите, и водохранилището. В центъра се издига кръглата кула, която някога била последната отбранителна точка, а днес се е превърнала в най-доброто място за наблюдение на града. Качвайки се на върха ѝ, Кавала се разкрива пред погледа в цялата си цялост. Какво точно виждаш? Виж следващото видео и натискай върху появяващите се от време на време интерактивни точки, ако искаш да научиш повече.

oai localhost 11664 89 1.tiff (2)

Днес градският пейзаж на Кавала се характеризира с многоетажни жилищни сгради, неправилни по форма квартали и тесни улички, които ги разделят. Пред тях се открива сравнително просторна крайбрежна зона с пристанището, а сред съвременната градска среда са разпръснати сгради, които функционират като фрагменти от паметта и напомнят за по-ранни периоди от историята на града. В сравнение обаче със снимката до текста, направена от противоположната страна на града и показваща същия район, към който е насочено видеото, приликата на пръв поглед е почти несъществуваща. Ако не се виждаха Камарите и църквата „Св. Николай“, която на снимката все още се вижда като джамия, би било трудно да разпознаем, че става дума за същия град. Ако се вгледаме в снимката, един елемент несъмнено доминира в пейзажа: огромните правоъгълни сгради, които заемат почти цялата днешна централна част на града. Това са тютюневите складове — сградите, които някога определяли ритъма, икономиката и облика на Кавала.

През XIX век потреблението на тютюн се разпространило бързо в цяла Европа. Цигарата постепенно заменила лулата, а в османските земи — наргилето, което рязко увеличило значението на обработката и търговията с тютюн. В Македония и Тракия отглеждането на тютюн се разширило, като сортът „басма“ придобил международна известност със своя аромат и качество. Кавала се превърнала в основното пристанище за износ на тютюн, но малките жилищни сгради в рамките на крепостните стени вече не били достатъчни за съхранението и обработката на продукта. Преломният момент настъпил около 1864 г., когато било разрешено строителството извън крепостните стени, както и изграждането на по-високи и по-големи сгради. Тогава, главно в близост до пристанището, започнали да се строят големи тютюневи складове и производствени сгради, способни да поберат както необработен тютюн, така и стотици работници. Същевременно Кавала бързо се включила в международните търговски мрежи. Износът бил насочен към страни като Австрия, Франция, Англия, Русия и Съединените щати. Първоначално търговията била контролирана от османски, гръцки, арменски и еврейски търговци, но скоро големи европейски компании се установили в града и започнали да изграждат собствени складове и офиси. До края на XIX век почти всички големи европейски сили поддържали консулства в Кавала, а в началото на XX век чуждестранните компании вече доминирали в търговията с тютюн. В началото на XX век Кавала се превърнала в един от най-важните центрове за износ на тютюн в света, с десетки тютюневи търговски къщи и обеми на износ, които значително надхвърляли тези на други големи градове в района. Тютюневите складове, като нов и доминиращ тип сгради, окончателно променили облика и структурата на града.

cp.cpmac1.189

След излизането на Кавала извън крепостните стени строителството било насочено преди всичко към изграждането на тютюневи складове. Първите сгради били построени близо до морето, за да има пряка връзка с естественото пристанище и да се улесни товаренето на тютюна. С разрастването на града тютюневи складове били изградени и във вътрешността на градската среда, върху големи свободни парцели, като така постепенно се оформил нов център, свързан с търговията на тютюн. Присъствието на складовете се превърнало в двигател на градското развитие: около тях били построени жилищата на търговците на тютюн, а успоредно с това се развили административни, обществени, културни и образователни функции. Макар че тютюневите складове доминирали визуално и придавали силно еднообразие на града, те не образували ясно обособена промишлена зона. Напротив, те се вписвали в смесена градска среда, като запълвали големи свободни пространства в градската структура.

В някои случаи складовете на една и съща компания заемали цели квартали, създавайки малки, самостоятелни „квартали“ в центъра на града, със собствени системи за осветление и пътна инфраструктура. Въпреки стратегическото им разположение близо до морето, до 1933 г. Кавала не разполагала с организирано пристанище. Балите с тютюн се превозвали с лодки до корабите, които закотвяли на известно разстояние от брега. Липсата на инфраструктура била осезаема, въпреки голямото значение на пристанището, което по-късно се превърнало в едно от най-важните в страната именно благодарение на търговията с тютюн.

Днес повечето тютюневи складове са изчезнали, а много от запазените се намират в изоставено състояние. Въпреки това някои сгради са съхранени и са получили ново предназначение — за частни функции или като музеи и културни пространства, като по този начин продължават активно да допринасят за културния и обществения живот на града. Повечето от тях се намират в централната част на Кавала. На картата по-долу са показани някои от останалите сгради като характерни следи от тютюневото минало на града.

Работата в тютюневата промишленост била преди всичко сезонна и започвала през пролетта, а обикновено приключвала през есента. Първоначално тютюноработниците имали много малко права, а създаването на синдикални организации не било разрешено. Макар че стачки били регистрирани още от края на XIX век, официалното създаване на синдикални организации станало възможно едва след Младотурската революция. Тогава дванадесетчасовият работен ден бил заменен с деветчасов.

Работата в тютюневите складове била особено тежка и вредна за здравето. След 1923 г. работното време било установено на осем часа през лятото и седем през зимата заради ограничения достъп на естествена светлина. Въпреки това условията оставали тежки, тъй като прахът, влагата и високите температури създавали благоприятна среда за появата на сериозни заболявания, най-вече туберкулоза.

Ежедневието на тютюноработниците започвало рано сутрин и приключвало следобед. Обедната почивка била кратък отдих, като много работници се събирали в градската градина, разположена между големите тютюневи складове, за да се нахранят и измият. През зимата, когато работата спирала, тютюноработниците зависели от подкрепата на общината, главно чрез осигуряване на храна и основна медицинска помощ.

Точно над градината се издига сградата на общината в Кавала, някогашното имение Herzog. Построена в края на XIX век от търговеца на тютюн Herzog, тази сграда символизира периода, когато тютюнът определял икономиката и облика на града. От 1937 г. в нея се помещава общината, като сградата запазила ролята си на административен център, този път на обществено ниво.

0204 (1)(1)
0204 (1)

Продължавайки по улицата, посетителят стига до Големия клуб — сграда с ярко изразена обществена функция. Тя била построена през 1909–1910 г. от Благотворителното женско дружество на Кавала и се превърнала в място за събирания, събития и обществен живот. Еклектичната ѝ архитектура, с неокласически и неоренесансови елементи, отразява стремежа на нововъзникващата градска прослойка да изрази своя престиж и културна идентичност.

Малко по-нататък, от същата страна на улицата, се откроява имението Wix с характерния си жълт цвят. Построена през 1906 г. за барон Адолф Золнай Викс, висш ръководител на големи тютюнотърговски компании, сградата се вписва хармонично в цялостния облик на улица „Кипър“. Присъствието ѝ, както и последвалото ѝ използване от американски тютюнотърговски компании, свидетелстват за международния характер на търговията с тютюн в Кавала в началото на XX век.

0207
0204 (2)

Имението Току се откроява дискретно по улица „Кипър“, носейки многопластова история, която отразява последователните етапи от развитието на самия град. Построено било през 1879 г. от търговеца на тютюн Димитриос Току като частен дом. Още в началото обаче сградата надхвърлила жилищната си функция и заела важно място в обществения живот на Кавала.

През първите години от съществуването си тя била седалище на италианското консулство, а за кратък период, между 1879 и 1880 г., приютила и първото непълно средно училище на гръцката православна общност. След продажбата ѝ през 1911 г. имението Току станало седалище на гръцкото вицеконсулство до 1913 г. Тогава сградата поела особено символична роля, като в нея се помещавала общината на Кавала до 1937 г.

Терасата на имението също се превърнала в място за обществени речи и политически изяви. Оттам били произнесени важни политически речи, сред които най-известна е речта на Елефтериос Венизелос по време на посещението му в Кавала през 1929 г.

Download QRPrint QR