Бургас

Да предположим, че се намирате в Бургас и искате да разгледате града, но не знаете откъде да започнете. Истината е, че целият град би могъл да бъде определен като културно наследство, тъй като където и да се окажете, ще откриете някоя сграда, забележителност, църква или музей, които разказват част от историята на града. Може би обаче добро начало е да тръгнете от сърцето на пешеходната зона на улица „Александровска“, която е и най-оживената градска ос на Бургас. Там ще откриете кръгла бронзова композиция, вградена в настилката, която жителите наричат „Пъпът“ или просто „Компасът“.

Пъпът не се намира там само с декоративна цел. Това е нулевата точка на града. Оттук се измерват разстоянията, а тук се определя географският център на Бургас. Дори системите за сателитна навигация използват тази точка като ориентир. На повърхността му са изобразени релефни символи, които разказват за идентичността на града: вълни, препращащи към Черно море, кораби, напомнящи за търговския и морския характер на пристанището, ветропоказатели и посоки. Ако застанете тук, се намирате буквално на мястото, от което можете да разгърнете цялата история на Бургас. В едната посока се простира Морската градина, а в другата – търговските улици и сградите, белязали градското развитие през XIX и XX век. Всеки маршрут може да започне оттук: към кварталите, административните сгради, морския бряг или по-новите градски пространства.

Ако обаче искаме да разберем къде всъщност започва съвременната история на Бургас, трябва да поемем в определена посока. Движим се на юг от Компаса и се насочваме към железопътната гара и пристанището. Всъщност решаващата трансформация на града не произтича единствено от неговото пристанище, а от свързването му с железопътната мрежа. Пристигането на железницата променя мащаба, ритъма и ролята на Бургас в по-широката геополитическа и икономическа карта.

+Add location

В основата, около която винаги са се въртели търговията, хората и капиталите в Бургас, е била крайбрежната зона. До първите десетилетия на XIX век обаче тази зона е описвана по парадоксален начин: Бургас може и да е разполагал с добро естествено пристанище, но всъщност не е имал организирано пристанище. Тоест съществувал е естественият залив, който можел да служи като убежище за корабите, но не и необходимата инфраструктура, която да го превърне в модерен търговски център.

Около 1830 г. е построен първият дървен кей, а до 1878 г. дървените кейове достигат пет, с дължина от 40 до 50 метра и дълбочина 3–4 метра. Всеки от тях имал определена функция: един за митницата, един за карантина на пътниците и моряците и три пред частни складове за зърно. Последните свидетелстват за значението на зърното в търговията на Бургас, но и за решаващата роля на частната инициатива, която често изпреварвала държавната администрация в подобряването на инфраструктурата. От 1848 г. Бургас станал постоянна спирка на параходите на австрийската компания Lloyd Trieste, а през 1851 г. османска компания установила седмична линия Константинопол – Бургас. Макар че до края на XIX век ветроходните кораби оставали по-многобройни, капацитетът на параходите непрекъснато нараствал, отбелязвайки прехода към новата епоха.

На 20 януари 1889 г. бил приет закон, който предвиждал изграждането на железопътната линия Ямбол – Бургас, както и развитието на пристанищата във Варна и Бургас. Железопътната линия била завършена бързо. През 1890 г. Бургас бил свързан с основната европейска ос Константинопол – Будапеща, а две години по-късно линиите достигнали до самото пристанище. Тази връзка довела до рязко увеличаване на превоза на стоки и пътници. Изграждането на модерното пристанище обаче се оказало по-сложна задача. През 1892 г. правителството на Стамболов осигурило значителен заем за изграждането на пристанищата във Варна и Бургас. Реализацията на проекта била възложена на френската компания Les Batignolles. След осем години работа и значителни финансови разходи модерното пристанище на Бургас било завършено през 1903 г. То заемало площ от 60 хектара, било оградено от два извити вълнолома с обща дължина 2645 метра и имало отвор от 200 метра за влизане и излизане на корабите.

Така, от естествен залив с няколко дървени кейове, Бургас се превърнал в рамките на няколко десетилетия в организиран пристанищен център, свързан по железопътна линия с европейската вътрешност и отворен към морските маршрути на Черно море и Средиземноморието.

От съществено значение е да се отбележи, че създаването на железопътна връзка с Бургас като основно условие за установяването и развитието на търговската дейност е било осъзнато още от управниците на Източна Румелия. След Съединението през 1885 г. тази необходимост станала още по-належаща, тъй като железопътният транспорт бил разглеждан като решаващ фактор за икономическото развитие на града. Във връзка с изграждането на линията Ямбол–Бургас, на 30 юни 1888 г. в Бургас пристигнал княз Фердинанд заедно с майка си, княгиня Клементина. С тяхното присъствие било дадено начало на прокарването на железопътната линия. Първата железопътна гара на града не е тази, която виждате във видеото по-долу; тя се намирала по-на запад и била известна като Старата гара или гара „Владимир Павлов“. На 14 май 1890 г., едновременно с откриването на линията Ямбол–Бургас, тя била пусната в експлоатация. През 1893 г. линията била продължена до пристанището, като по този начин значително се укрепила връзката между морето и вътрешността на страната.

Ето един характерен момент от епохата: на 25 август 1893 г. Фердинанд и Мария Луиза пристигнали с влак в Бургас по повод своята сватба. Жителите ги посрещнали с хляб и сол, според традиционния обичай, поднесени върху специално изработен сребърен поднос, сватбен подарък от града. В центъра на подноса имало инкрустиран венец с надпис и монограмите „Ф“ и „М“ от чисто злато. От 8 септември 1903 г. два пъти седмично се движел директен пътнически влак от София до Бургас и обратно, което показва колко бързо градът бил включен в националната транспортна мрежа. Сградата на старата гара в крайна сметка била съборена през 1977 г. Внушителната сграда, която виждате пред себе си – Централната железопътна гара – била построена много по-късно. Макар железопътното начинание да било започнало десетилетия по-рано, изграждането на тази гара се оказало продължителен процес. През 1904 г., в период на мащабни промени в инфраструктурата и градската среда на Бургас, Общинският съвет и Народното събрание взели решение за изграждането на нова железопътна гара в Бургас. Същата година проектирането било възложено на архитектите Костов и Марицков. Реализацията на проекта обаче щяла да продължи почти две десетилетия.

Строителството се извършвало на три етапа: от 1908 до 1911 г., от 1911 до 1913 г. и, след прекъсване, от 1922 г. до края на август 1929 г. Въпреки забавянията гарата започнала да функционира поетапно още на 10 август 1923 г. За завършването на сградата допринесъл активно и бургаският архитект Св. Славов. Официалното откриване се състояло на 15 август 1927 г., въпреки че довършителните работи продължили и през следващите години.

Ако се разходите в този район, близо до пристанището, до автогарата и железопътната гара, и преминете през малкия площад „Фердинанд“, погледът ви ще се спре на внушителна сграда с впечатляващо архитектурно присъствие. Това е Митницата на Бургас.

Първият митнически склад е построен през 1885 г. и функционира до 1920 г., в период, когато пристанището започва да придобива все по-голямо търговско значение. Новата сграда на митницата е проектирана през 1895 г. от австрийския архитект Вайнщайн. Първата ѝ част, югоизточният ъгъл, е завършена през 1903 г., а официалното откриване на комплекса се състои през 1921 г. В същата сграда се помещава и управлението на пристанището, което подчертава централната ѝ роля във функционирането на града. Днес митницата се смята за един от най-характерните архитектурни символи на Бургас и е призната за национален паметник на културата.

Нека обаче сега се върнем там, откъдето тръгнахме. Пешеходната улица „Александровска“ е главната пешеходна улица, която разказва историята на града чрез самия си маршрут. Малко след 1880 г. улицата получава името си в чест на Александър II, наричан Освободителят. По това време Бургас заема едва 225 хектара. Икономическият му разцвет в края на XIX век обаче привлича ново население от вътрешността на страната, а бежанските вълни след Илинденското въстание и Балканските войни допълнително ускоряват градското му развитие. През 1891 г. е одобрен първият регулационен и градоустройствен план на града, който променя облика му от ориенталски към европейски. Градът е организиран в 289 квартала, с площади, градини, булеварди и прави улици. Къщите започват да се строят по определени правила, като оформят нов облик, който отразява стремежите на един развиващ се съвременен град.

„Александровска“ е най-старата търговска артерия, градският гръбнак, който свързва железопътната гара и пристанището с останалата част на града. Покрита с паваж и осветявана с газови лампи от 1878 до 1929 г., тя е била място на търговски магазини, странноприемници, кафенета и административни сгради. Тесните фасади на сградите, построени плътно една до друга, се отваряли към главната улица, създавайки оживен търговски коридор. Днес, с дължина около 1,5 километра, „Александровска“ е основната пешеходна улица и търговски център на града. Тя преминава през историческия център, започва от Централната железопътна гара, преминава през площад „Тройката“ и завършва близо до храм „Св. Иван Рилски“. Това е широка, зелена улица със зрели дървета, малки паркове, фонтани и скулптури. Магазини, офиси, ресторанти, кафенета и хотели създават една жива и автентична картина на ежедневието. Особено място в облика на пешеходната улица заемат и нейните обществени и институционални сгради, които служат като ориентири и важни точки в градското пространство.

Преди обаче да преминем към по-подробното разглеждане на развитието и значението на „Александровска“, хвърлете един поглед на видеото по-долу. Разгледайте го бегло, като първо запознаване с улицата.

stara obsthina
0304

Това е една от характерните снимки на Бургас, на която се вижда старата сграда на Общината. Днес тази сграда вече не съществува. Виждате само днешната сграда на Общината, която се е намирала точно до нея. Първата сграда на Общината започва да се строи през 1881 г., когато Бургас все още е част от Източна Румелия, и е завършена през 1887 г. Построена е на мястото на временна постройка, която е служела за поща. През 1899 г. сградата е унищожена от пожар.

Общинската власт решава да издигне нова сграда на същото място. След конкурс през 1905 г. строителството е извършено в периода 1909–1911 г. Тази сграда е известна като „старата община“ и в продължение на десетилетия е административният център на града, но е съборена през 1975 г. Междувременно още през 1927 г. е взето решение за изграждането на нова сграда на Общината. Строителството ѝ започва през 1938 г., открита е през 1945 г., а е завършена през 1946–1947 г. Това е сградата, в която днес се помещава Общината.

Какво се случва с часовниците в Бургас? Защо изглежда, че градът има особена връзка с тях? Днешният часовник, който виждаме в центъра, е поставен сравнително скоро. Връзката на Бургас с градския часовник обаче започва още от първата сграда на Общината. Първата сграда на Общината, която е унищожена от пожар през 1899 г., е имала часовник на кулата си. След пожара механизмът не е изгубен – в периода 1910–1912 г. той е преместен и поставен на друга сграда, също в близост до старата община.

През октомври 1935 г. Общината закупува нов часовник, този път с три циферблата, така че да се вижда от повече посоки. През 1936 г. той е поставен върху съществуваща общинска сграда в центъра, на мястото, където по-късно старата сграда е съборена и е издигната новата сграда на Общината с колоните. Тоест часовникът първоначално е бил поставен върху сграда, която е съществувала преди днешната сграда на Общината.

През 1938 г. той отново е преместен, този път на ъгъла на сградата на пресечката на улиците „Александровска“ и „Богориди“, където постепенно се превръща в ориентир за жителите на града. През 1993 г. същият часовник е поставен върху метална конструкция в малкия парк до хотел „България“, на същия ъгъл на улиците „Александровска“ и „Богориди“, където се намира и днес.

Пътят на часовника във времето показва, че той трайно се е свързал с Общината и административния център на града, следвайки преместванията и промените на сградите.

На мястото, където днес се намират офисите на Националната агенция за приходите, можем да видим една „двойна“ история: днешната сграда и, назад във времето, това, което е съществувало на същото място преди нея. Първата е свързана с османското минало на града и с високия риск от пожари, пред който градът е бил изправен, а втората – с развитието на банковите институции в страната. Първоначално на този парцел се намирал стар османски конак. По време на Източна Румелия (1878–1885) в него се помещавали префектурата, полицията, затворът и пожарната служба. През 1900 г. тези сгради били унищожени от пожар.

По това време пожарите били чести. Повечето къщи били дървени, дворовете били оградени с дървени огради, улиците били тесни, а водоснабдяването – ограничено. Опасност представлявали и фабриките за производство на спирт. С пожарите се справяли хамали от пристанището, на които се плащало, за да прекъснат работата си и да се притекат на мястото на пожара. Те използвали каруци с бъчви с вода и ръчна помпа (тулумба). Необходимостта от организирана противопожарна защита бързо се превърнала в приоритет. Още в първия бюджет на града през 1879 г. били предвидени 2 000 франка за закупуване на помпи и оборудване. През 1881 г. била одобрена нова помпа и средства за поддръжката на съществуващата. Същата година кметът поискал проверка на фабриките за спирт, за да се оцени рискът от пожари. През 1882 г. било взето решение за изграждането на специален склад за запалими материали в пристанището. Едновременно с това било забранено паленето на огън в града. Въпреки предприетите мерки, през 1888 г. избухнали големи пожари, които унищожили десетки жилища.

picture6

На същия този парцел, след пожара през 1900 г., Общинският съвет решава да предостави мястото на Българската народна банка за изграждането на сграда, в която да се помещава местният ѝ клон. Това решение е част от по-общия процес на икономическо организиране след Освобождението. Строителството на банковата сграда в Бургас започва в периода 1905–1910 г. и завършва през 1912 г. Клонът отпуска кредити на промишлени, търговски, земеделски и занаятчийски предприятия, поддържа разплащателни сметки и извършва валутни и менителнични операции. Точно до сградата на Народната банка през 1930 г. е построен и клонът на Българската земеделска банка.

В Бургас в началото на XX век е имало много повече банкови клонове, отколкото бихте предположили, обслужващи както национални, така и европейски интереси. Повечето от тях се намирали на „Александровска“, разположени един до друг. Разгледайте снимката и видеото по-долу, за да видите някои от тях и да разберете, че оттогава не са се променили чак толкова много неща.

Бележка: Посочените във видеото дати в кавички се отнасят до годината на построяване на сградите, а не до годината, в която банковите клонове са започнали да функционират.

От 1906 г. богослуженията в храма започват да се извършват на български език. По същото време училището става българско и получава името „Хан Крум“. Църквата е преименувана на храм „Преображение Господне“, въпреки че остава гръцка собственост.

След 1924–1925 г. голяма част от гръцкото население се изселва от България. В рамките на Споразумението Моллов–Кафандарис през 1929 г. е създадена смесена гръцко-българска комисия, която поема задачата да урежда въпросите, свързани с имуществата и собствеността върху недвижимите имоти, сред които и въпросът за собствеността върху църквата.

Християнският храм „Успение Богородично“ се намирал на площад „Папаз-Мейдан“ в Бургас. Площадът, с площ около 9 000 кв. м, в продължение на десетилетия бил естественият център на града, преди изработването на градоустройствения план през 1880 г. Около 1828 г. на същото място имало малък дървен християнски параклис, който изгорял преди 1850 г. През същата година започнало изграждането на нов храм, посветен на Успение Богородично, който бил осветен през 1869 г. В храма се черкували предимно гърци, което създало напрежение с православните българи в града. Вдясно от църквата се намирала гръцката митрополия – внушителна двуетажна сграда, построена през 1875 г. До нея имало по-малка сграда, която в периода 1895–1906 г. функционирала като гръцко училище.

picture9

Храм „Св. св. Кирил и Методий“

За да говорим за храма „Св. св. Кирил и Методий“, трябва първо да говорим за официалното организиране на българската общност в града, докато той все още се намирал под османска власт. Българската общност в Бургас се организирала официално през 1867 г. Повечето българи живеели в района североизточно от днешната улица „Александровска“. Там се заселвали местни дребни търговци, земеделци и животновъди, както и хора, които пристигали от вътрешността на страната. С течение на времето започнали да се заселват и образовани българи, които носели със себе си идеите на националното Възраждане. Българска реч се чувала и в западния край на пътя към днешната улица „Фердинандовска“. Първото място, където се извършвали български християнски богослужения, било обикновена дървена барака, известна с името „Свети престол“. Днес на това място се намират улица „Генерал Скобелев“ и площад „Св. св. Кирил и Методий“.

През 1851 г. паметта на св. Кирил се почитала на 14 февруари, а на св. Методий – на 26 април. От 1863 г. 11 май бил установен като общ църковен празник на светите братя Кирил и Методий. В Бургас този празник бил честван за първи път през 1868 г. След честването поп Георги събрал първенците на града и ги убедил да вземат решение за изграждането на българска църква и училище. През 1869 г. на място, предоставено от самия него, била построена скромна сграда за тази цел. На 20 април 1869 г., с посредничеството на Димитър Бракалов, било получено разрешение от Фейзи паша за извършване на богослужения в храма. През 1870 г. Бракалов донесъл от Константинопол заповед на Афуз паша до каймакама Хамди бей, към която бил приложен султанският ферман от 27 февруари 1870 г. за признаването на Българската екзархия. През 1888 г. църковно-училищното настоятелство взело решение за изграждането на нов, по-голям храм. През юли 1895 г. било взето решение за събарянето на старата сграда и започването на строителството на новата. На 23 юли 1895 г. била открита дарителска кампания за доброволни дарения от населението. Паралелно с това била поискана финансова помощ от общината, а през 1898 г. било взето решение за сключване на заем в размер на 100 000 лева, гарантиран от Общинския съвет на Бургас, от Българската народна банка.

Днешният храм „Св. св. Кирил и Методий“ е най-голямата православна църква в града. Построен е в периода 1894–1907 г. по проект на италианския архитект Рикардо Тосканини. Храмът е трикорабна базилика с централен апсидален олтар и впечатляващо вътрешно пространство. Централното помещение е разделено от пет двойки мраморни колони, а централният купол се издига над дванадесетстранен барабан с малки прозорци. Особено впечатляващ е витражът над централния вход, който изобразява светите братя Кирил и Методий. Уникалните стенописи в храма са дело на известните български художници проф. Гюдженов и Кожухаров, които са известни и с работата си по катедралата „Св. Александър Невски“ в София. Храмът е обявен за архитектурен и художествен паметник на културата с национално значение. От 2022 г. той е включен и в списъка на 100-те национални туристически обекта на България.

Арменската общност в Бургас съществувала още преди 1800 г. През 1894 г. тя наброявала около 100 души. През следващите години броят на арменците щял да нарасне още повече, тъй като през 1896 г. около 1400 арменци пристигнали с каруци, влакове и кораби, през 1908–1909 г. в града пристигнали по-малки групи арменци, а през 1922 г. градът приел нова, по-голяма бежанска вълна от арменци. Много от тях били образовани, добри занаятчии и разполагали с финансови средства, които улеснили установяването им в града, като закупували или строели жилища в различни квартали на града. Общият брой на арменците в града достигнал около 2500 души. Историческата забележителност на града, свързана с арменската общност, е арменската църква „Сурп Хач“ (Свети Кръст), която е една от най-старите религиозни сгради в града.

Храмът е построен през 1853 г., както е посочено върху камъка над вътрешната порта, както и върху мраморния надпис на купола на баптистерия. Църквата е еднокорабна каменна сграда с основни архитектурни характеристики на традиционната арменска църковна архитектура. Храмът е построен на мястото на по-стар дървен параклис, посветен на св. Стефан, който датира от 1673 г. В средата на XIX век този малък параклис бил заменен от по-големия каменен храм, който се е запазил до днес, което прави църквата „Свети Кръст“ една от най-старите запазени сгради в Бургас. През 1970 г. църквата е включена в списъка на културните паметници на България. През 1991 г. в двора на храма е издигнат паметник в памет на жертвите на Арменския геноцид от 1915 г. Представлява арменски хачкар, пред който е изобразено младо момче, символизиращо оцелелите от геноцида. Върху паметника е изсечен надписът: „В памет на жертвите на Арменския геноцид от 1915 г.“

За да разберем социалното единство на един град, не е достатъчно да наблюдаваме настоящето му; необходимо е да потърсим следите от миналото, които все още стоят в градската тъкан. И нищо не разказва тази история по-красноречиво от религиозните сгради, които действат като мълчаливи свидетели на общностите от миналото. В случая с Бургас такова емблематично място е внушителната еврейска синагога на града, в която днес се помещава Художествената галерия „Петко Задгорски“.

Синагогата е построена в периода 1904–1909 г. благодарение на доброволни дарения от членовете на еврейската общност, върху парцел, предоставен от Челеби Презенти. Въпреки че точната самоличност на архитекта остава неясна, сградата се приписва или на Рикардо Тосканини, или на Фридрих Грюнингенгер. Самата сграда впечатлява с размерите си и богатата си външна украса, отразяващи естетиката на епохата. В нея се провеждали големите празнични богослужения, докато ежедневните религиозни практики били пренесени в по-малка, съседна сграда.

Около синагогата постепенно се развила по-широка мрежа от образователни и социални структури: през 1911 г. наблизо било основано еврейско училище, а през 1918 г. последвало и създаването на детска градина. Заедно тези сгради образували жив център, в който ежедневието, образованието и вярата съжителствали и оформяли идентичността на общността.

До Морската градина може да се стигне почти от всяка точка на града. Улици и маршрути водят към нея от различни посоки. Всяка история обаче има нужда от начало. А нашата започва от булевард „Богориди“, където се намира и главният вход на градината. Главният вход откъм улица „Богориди“, която е преименувана в чест на цар Борис III след посещението му през 1930 г., води към пространство, което непрекъснато се променя и развива. Когато човек стигне до края на булеварда, малко преди да навлезе в зеленото пространство на парка, ще срещне едно от най-характерните места в града: Грамофона, който е място за срещи със значение, сравнимо с това на часовника на „Александровска“. Негов автор е художникът Руси Стоянов, а през годините той се е утвърдил като един от най-разпознаваемите символи на градския пейзаж. Разположен на улица „Богориди“, една от най-старите и най-красивите пешеходни улици в града, той отбелязва прехода от историческия център към оживената, отворена към морето част на Бургас. Този булевард, с реставрираните неокласически сгради от края на XIX и началото на XX век, носи различен ритъм: сградите са по-ниски, пространството е по-човешко, по-уютно.

Днес улицата кипи от живот. Кафенета и ресторанти изпълват пешеходната зона, създавайки пространство за социални срещи, което свързва миналото с настоящето. И точно от това място градът променя своя ритъм. Зеленината се сгъстява и докато вървите към морето, разбирате, че се намирате в един безкраен морски парк, чието оформяне започва в началото на XX век.

През 1883 г. за първи път била изказана идеята за създаването на градски парк, а няколко години по-късно, през 1889 г., започнало обсъждането на изграждането на крайморски булевард, който се простирал източно от днешния булевард „Александър Батенберг“. Реализацията започнала през 1895 г., когато започнало оформянето както на алеята, така и на булеварда чрез отчуждаване на земи, принадлежащи на множество собственици. Планът за продължаването на тази крайморска алея, тоест за създаването на Морската градина, бил изготвен от специалиста по проектиране на паркове Гюлменов и одобрен от общината през 1908 и 1909 г.

През 1910 г. идеята започнала да придобива конкретен облик. Под ръководството на главния градинар Георги Духтев започнало постепенното оформяне на пространството. Поставени били пейки с метални рамки, засадени били декоративни дървета, храсти, рози и цветя, внесени от Унгария, Османската империя и други страни. Целта на кмета А. Славов и Духтев била ясна: създаването на крайморски парк, достоен за големите европейски паркове и най-вече за градините на Константинопол.

picture1

През 1927 г. е построен постоянен павилион за освежителни напитки с голяма тераса към морето, а няколко години по-късно, между 1937 и 1938 г., е завършено Морското казино – сграда, която и до днес е ориентир както със своята архитектура, така и с гледката, която предлага към залива. Паралелно с това паркът придобива и основната си инфраструктура: стъпалата към морето са изградени между 1933 и 1935 г., а през 1935 г. пространството за първи път е осветено с електрически лампи, което бележи превръщането му в напълно организирано градско пространство.

picture4
picture6

По същото време градът се насочва още по-динамично към морето. Изграждането на съвременния централен плаж започва през 1937–1938 г., когато общината решава да обособи организиран плаж северно от вълнолома. През 1939–1940 г. теренът е оформен и са поставени дървени постройки, които служат като съблекални, а през 1941 г. са монтирани душове и високоговорители, което допълнително засилва организирания характер на плажа.

През следващите години, по-конкретно в периода 1942–1943 г., е изготвен по-амбициозен проект за създаването на съвременен крайморски комплекс с постоянни съоръжения. Тези промени увеличават общата застроена площ, която достига 1074 кв. м и включва допълнителни съблекални, душове и пространства за отдих. Оформянето постепенно е завършено с изграждането на централното стълбище към плажа през 1946 г., чиято реализация приключва през 1952 г., като по този начин още повече се укрепва връзката на града с морския му бряг.

Download QRPrint QR
✕

Add a new location

Edit Location

Add up to 5 images to create a gallery for this location.

✕